Спортният педагог на Инфо-Спорт - Манел Алхама е завършил Социална педагогика (UNED, 2008 г.) и е бакалавър-педагог (UNED, 2010), в момента е студент 2-ри курс по Спортна психология и продължава да споделя с читателите своя опит като спортен педагог на футболен клуб У.Д. Марина от 4-та каталунска дивизия. Тази седмица - Част 2.

По време на първите тренировки, на които присъствах в У.Д. Марина не спрях да се учудвам на треньора, че всички негови тренировки са добре планирани в микро и макро цикли на обучение и целите на всяко упражнение са пределно ясни. В допълнение техническият директор ми показа и годишния план на клуба, който се допълваше от ежемесечен доклад, показващ нивото на извършената работа до момента и всяко по-забележително явление. На мен определено ми се струва, въпреки аматьорския статут на каталунския клуб, че не става дума за група приятели, които играят футбол, за да мине времето. Това скромно футболно отборче притежава сериозна и добре структурирана организация.

Преди да продължа ми се иска да поясна следното: този клуб не е създаден за да издържа и мъжки отбор в аматьорските групи. И въпреки, че поддържа детско-юношеска школа, мъжкият отбор не се ползва с футболисти оттам. Запазва само името, цветовете на дрехите, дори и президента, но нищо друго. Треньорът е отговорен за работата, извършена от техническия директор на клуба и лично следи прогреса на всеки един от футболистите.

Тренировките в У.Д. Марина (4-та каталунска дивизия) обикновено съдържат три основни характеристики: те са лесно обясними, динамични и почти винаги се тренира с топка. Най-важното е, че треньорът не губи твърде много време да обяснява упражнението (то е лесно). Играчите трябва да са винаги активни, да не се разсейват, докато други правят упражнения (динамична тренировка). Всичко, което може да направи с топката винаги е мотивиращо, забавно и продуктивно. Тези характеристики са валидни както за аматьорскиья, така и за детско-юношеския футбол. В допълнение ще подчертая, че отношението на треньора към играчите по време на тренировките винаги е безупречно. Намесва се само, когато е необходимо, нито повече, нито по-малко, като използва положителни методи за мотивация: подчертаване на положителните качества, корекция, интензивност на упражненията и т.н. Треньорът никога не използва обидни думи или фрази. Трябва да се има предвид, че доста треньори /дано четете това/, изглеждате по друг начин.

Треньорът умее да води диалог и притежава лидерски стил, участието на всеки един от футболистите в решенията е демократично, въпреки че треньорът е ръководител на екипа и взема крайните решения (за да се поддържа дисциплина в един отбор има нуждае от доза авторитарен стил). В тази почти перфектна комбинация по мое мнение, може би липсва делегирането на права. Приом, който служи за предотвратяване на прекомерното износване на треньора и който привлича футболистите към общата кауза на клуба. Прави ги по-отговорни за цялото.

Този подчертано диалогиращ характер на треньора, към който може да се включи и техническият щаб, улеснява обмена на мнения и гледни точки в клуба, насърчава личното израстване на всеки от футболистите и участници в тези преговори. Това означава, че може да се говори лесно с ръководството, въпреки че то може да не е съгласно с твоето мнение, го има предвид при вземането на решения. Чудесен метод за работа, защото не всеки е в състояние да слуша и приема становища в противоречие с неговите собствени. Това предимство, разбира се, не е "безплатно". Позволете ми да обясня.

По време на една от тренировките, на които имах възможност да присъствам, обсъдих с треньорския щаб нещо, с което абсолютно не съм съгласен: те смятат, че един зрял играч на определена възраст (например след 25 години приблизително) има много малък марж за подобрение. С една дума, всичко, което трябва да се научи за футбола, вече би трябвало да го знае. Моето мнение е диаметрално противоположно. Дори ветераните - футболисти и отбори като цяло - могат да прогресират през сезона. Според мен основната цел на един треньор в края на сезона, независимо от нивото и възрастта на футболистите, е да направи всеки от тях по-добър, отколкото в началото. Това е същността и целта на тренировките и състезанията: да се подобрява нивото, да се развива индивида, да се напредва. Разбира се и в това твърдение съществуват нюанси, тъй като физическата способност на човек отслабва с течение на времето и трябва да се има предвид.

Тогава идва друг съществен въпрос за развитието на един футболист: мотивацията. С въвеждането на този психологически променлив статус, отново моето мнение като спортен педагог и това на треньорите съвпада. За да напредва даден играч, той трябва да има интерес, желание, ентусиазъм, мотивация да постигне целите си. Без усилие и желание за усъвършенстване, не може да има прогрес. Много състезатели, които играят футбол в по-долни категории (не непременно в този отбор) нямат такова желание за придвижване напред.

Манел Алхама (на снимката) е завършил Социална педагогика (UNED, 2008 г.) и е бакалавър-педагог (UNED, 2010), в момента е студент 2-ри курс по Спортна психология.

За да се свържете с нашия спортен педагог (съмнения, въпроси, съвети), можете да ни пишете на адрес: Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. или използвайте формата за контакт страница - натиснете тук